Използваме „бисквитки“, за да оптимизираме Вашето търсене и за да персонализираме blick-bg.com спрямо Вашите предпочитания. Научете повече за нашите „бисквитки“.

  • Днес е: 31 октомври 2020, събота
Пътувай с БЛИК, Творците на БЛИК 0 Коментара 937

В търсене на северното сияние

Админ
април 28 / 2020

Студена нощ, зимна нощ на север от полярния кръг. Там, където денят и нощта нямат същите измерения, каквито ние ги познаваме. Слънцето изгрява, но не всеки ден и не винаги залязва, а нощта понякога трае месеци. Сега е нощ. Корабът се  поклаща леко, носен от мързеливите вълни, а аз, избягал от студа, който нахално крачеше по палубата, сядам на бара и поръчвам поредната порция концентрат, който ме спасява от бяла смърт. Барманът, за да покаже, че не е скандинавски гражданин, с широка усмивка бърза да ме заговори. Разговорът тръгва леко и приятелски, но отговарям по инерция, защото картините от видяното предните дни е толкова ярко пред очите ми, че този разговор, сякаш не  е реален. Сигурно се питате какво толкова е размътило сивото вещество в главата ми.

Причината е, че Норвегия има такива природни феномени, пред които няма как да не се почувстваш нищожен в сравнение с креативната сила на природата и в същото време някак по-голям, защото вече си ги видял. Усетил стихията на Северно море, усетил си мощта, надигаща се от недрата и стрелващи се от стотици метри, сгромолясващи се водопади, невероятно красиви фиорди, които някак мълчаливо ти разказват толкова много, че думите променят стойността си. Огромни отвесни скали, променящи представата за размерите на кораб с повече от десет дека, до размерите на някаква кибритена кутийка... Но за това друг път, защото има някакво раздвижване в бара, дори музикантите спряха някак нескопосано и един по един се изсулиха от сцената. Всички се запътиха към изхода. Отпих последната глътка, навлякох тежкото яке и тръгнах и аз навън. Малко странно беше това, което видях.

Вдървен в странна поза, безпомощен и неадекватен Петьо беше облещил немигащите си очи с глава вдигната нагоре, а сълзите се стичаха по изпръхналите му от студа бузи и криволичейки надолу по ципа на якето, бавно се превръщаха в ледени фигурки. Отваряйки  вратата, за да изляза на палубата, видях че той не беше единственият нездраво изглеждащ полужив пасажер. Направих крачка, две. Някак странно беше всичко и не съм сигурен, но сякаш морето утихна и вятърът спря. Никой не говореше. Тъмно. Тихо. Спокойно. 

Вдигнах глава. Затаих дъх. Пулсът ми се забави, кръвта ми май започна да циркулира без сърдечен ритъм. Първо бяха сълзите, потекоха като малки поточета, безпрепядствани от широко отворените ми клепачи. Ококорените ми очи гледаха и без да мога да осъзная случващото се, картините се запечатваха в съзнанието ми, за да мога да ги проумея някой ден. А те бяха красиви, изящни  форми, които променяйки размера си се движеха ту смирено, ту напето, преливащи се цветове от неземно зелено, трептящо синьо, жълто до пурпурно и пак зелено и пак и пак. Играеха си сякаш. Появяваха се и се скриваха и тичаха напред-назад.  Танцуваха своя грандиозен танц. Танц, който сякаш беше вечен, нямаше начало и край. Танц, в който танцьори бяха милиони, милиони светещи частици, събудени от целувката на слънчевия вятър, догонил ги в тъмата на зимната студена нощ. Танц на ярки светлини и сенки, скриващи звездите с цветния воал на ефирната си същност, и се вливаха във мен през смирените ми оцъклени очи. Тогава го усетих. Топлота и нежен допир. Почувствах всяка гънка, всяка частица на тялото ми. Трепетът на всяка клетка. Всичко започна да вибрира и сякаш цялото, което беше Аз, се пръсна тихо в пространството, застина за момент и после бавно се събра. И кръвта ми се раздвижи и пусът полудя, и усещах всички точки на телесната си маса да танцуват собствен танц. Усещането беше толкова брутално, че се усъмних дали съм бил жив до преди този миг. Магията на тази светлина бе влязла в мен и се чувствах едновременно като прашинка в безвремието и всесилен, докоснал се до боговете на Валхала. Имах чувството, че светя.


Автор:  Арсен 2020


MAX BROWNСеверное сияние в Норвегии, 29.01.2014 https://www.youtube.com/watch?v=z0E2JStHqn8

 

    Няма налични коментари
Трябва да си влезете в профила, за да можете да коментирате.