Използваме „бисквитки“, за да оптимизираме Вашето търсене и за да персонализираме blick-bg.com спрямо Вашите предпочитания. Научете повече за нашите „бисквитки“.

  • Днес е: 11 август 2020, вторник
БЛИК-култура, Споделено с БЛИК 0 Коментара 265

ВИКТОР СТЕФАНОВ: ПОДХОДЪТ КЪМ ДОБЛИЖАВАНЕ С ТРАКИЙСКОТО Е КАТАСТРОФАЛЕН

Админ
юли 13 / 2020

Виктор Стефанов е докторант по „Стара история и Тракология” в Югозападен университет "Неофит Рилски". Завършва магистратура в специалност "История и култура на Средиземноморието" в Нов български университет. Научните му интереси са в областта на античната история и тракологията. Включва се в разговора, защото смята, че никога няма да бъде достатъчно да се говори за миналото и това е един от централните въпроси във всяко настояще.

Защо, според Вас, трябва да говорим за миналото?

Винаги го правим, тъй като искаме да се сравняваме с миналото. Искаме да знаем къде сме, кои сме, добре или зле сме. Приемаме, че това може да бъде установено чрез сравнение с миналото. На човечеството му е нужен белег за отстояние, за сравнение, за да намери своето място, да опита да прецени къде точно се намира в своето развитие. Когато говорим за обществото като цяло, за изминатия от него път и за онези преди него, сравнението винаги е с миналото. А бъдещето е пред нас. То е неизвестно. В най-добрия случай бихме имали ясна представа какво следва да се подобри.

Как трябва да говорим за миналото?

Най-добре с голяма подготовка. Но често такава липсва. А пък ако я има, то се случва така, че чувствата и пристрастията имат предимство пред разумността и хладното здравомислие. Затова уместно е, според мен, да говорим честно, като аз самият се старая да следвам този начин на говорене. Честното поведение, честният подход спестява много недоразумения и безсмислено лутане, спорове, безполезни аргументи и прочее. При всички положения е задължително говорещият за миналото да изяснява за себе си и за останалите каква е неговата искрена позиция, ненаучна, неаргументирана, да обясни просто и без заобикалки какво мисли и чувства, как разбира нещата и дори самото минало. Да се опита наблюдава предразсъдъците си и да се опита да ги обсъди с останалите.

Как обикновеният читател в Интернет пространството да се предпази от разпространените паранаучни твърдения, че българите са генетични наследници на траките, че траките писали на кирилица, че всичко е създадено от българите и/или траките?

 Мисля, че ако е неподготвен, няма да успее да се опази. Твърде лесен е животът в Интернет, твърде лесни са „аргументите” и поради това са привлекателни. Единственият начин да се предпази е по-доброто образование. Това е добрият стар път – повече образованост, добро образование. Но истинско, не формално или по документи. Само образоваността може да измъкне някого от омагьосания кръг на невежеството, което в интернет се маскира като предимство, понеже е леснопостижимо и достъпно. Интернет може да ти открие много, да те постави на трон, който принципно в реалността се стига трудно и с усилия, като например да имаш бърз и лесен достъп до първична и вторична литература, но не може да даде семинарни занятия, обсъждане очи в очи, без да се стига до разправия, а напротив да се държиш на необходимото уважително разстояние от събедесника или опонента. Не се постига общност, а – обратното – дава се предимство на личното чувство за безпогрешност.

 – Защо е този интерес към тракийското, според Вас?

Защото е най-малко познато, защото е най-отдалечено от съвременността. Колкото и някои да вярват, че българите са чисти траки или траките са българи, предполагам, че вътрешно траките им изглеждат напълно чужди и необясними и оттам е голямата страст да се сближиш с тях и да бъдат опознати. Но, за съжаление, извън научната работа, подходът към сближаване е катастрофален.

От друга страна траките, именно защото са най-малко познати от публиката, продължават да предлагат силни археологически находки и най-вече притегателната сила на златото. Това също е решаващо за масовия интерес.

Защо хората се интересуват от паранауката и я приемат за чиста монета, а нямат доверие на професионалните историци, които работят с извори?

 Според мен тук темата трябва да стане политическа. Смята се, че историята е част от политиката, че политиците злоупотребяват с историята, тъй като двете материи се сближават. И когато политиката обсебва историята, това влияе и върху отношението на обществото към миналото. Вярва се, че историята служи на политиката. Срещал съм мнозина, които мислят така. И когато доверието в политиците е изчерпано, когато обезверяването от политиката я правят да изглежда гнусна, целият гняв се излива върху историята и историците, тъй като изглежда, че те са по-слаби от политиците. А е ясно, че винаги реакцията се стоварва върху по-слабия. Затова и хората предпочитат да вярват на политици, които им обещават слава в миналото и галят самочувствието им. А работата на историка е неблагодарна, често еднообразна, напредъкът се осъществява бавно и стадиално. Няма открития, които да хвърлят движението далеч напред. Донякъде се компенсира от археологическите открития по сезони, но и там рядко се отива радикално далеч. Сензации не се раждат често, а и нерядко остават в рамките на сезона.

Медиите ли са само виновни за това или и професионалните историци, които с мълчанието си до някаква степен легитимират подобни модели на мислене?

Историците не биха могли, а и – според мен, не трябва да се борят активно с паранауката и положението, което им се отрежда спрямо политиката. Иначе би означавало да излязат от рамките на научната дискусия и да влязат в безплодната за интелекта полемика срещу безскрупулните и нечестни сили, които са много мощни и явно пуснали дълбоки корени в политиката и медиите. От друга страна не е лошо малко повече самочувствие и вяра в силата на добродетелите, че интелектът е предимство, оръжие и то оръжие на добродетелта. В това не бива да има отстъпление. Най-вече пред корупцията. Тя разлага всичко, до където се промъкне. Именно съпротивата срещу корупцията (и то интелектуалната вътрешна осъзната съпротива) би могла да защити историка и да го остави суверен в неговата област, където политиката и медиите са чужди.

 – Закъснял ли е този разговор за миналото?

 Никога не е закъснял, колкото и да изглежда неплодоносен. Да, нищо хубаво не се получава бързо, а само с упоритост и постоянство. Продължи ли се, добрият резултат ще се излезе наяве. Това е пътят.

– Мислиш ли, че разговорът за миналото може да се превърне в кауза на повече хора?

Да, за повече образовани и интелигентни хора. И това ще стане, бавно и постепенно. Животът и злободневието ще ни тласнат насам, дори да изглежда да няма изход.

 А сега накъде?

Учените трябва да вършат своята всекидневна работа, да се изолират в подходяща среда за проучване и заключения. Историята не е минало, не остарява и не е демоде. Тя е разказ за примерите от миналото, за хода на събитията и за изхода от трудностите, за верния подход, за промените и новите обстоятелства. Но образованието е преди всичко. Останалото ще си дойде на мястото, когато лампата светне и се види какво е действителното състояние на нещата. В същото време нишката между времената е неделима и, каквито и да са промените, всяко поколение представя своя прочит така, както са го учили, и никой не може да му го отнеме.

Интервюто взе Кристиян Ковачев. 

    Няма налични коментари
Трябва да си влезете в профила, за да можете да коментирате.