
Виктор Стефанов е докторант по „Стара история и Тракология” в Югозападен университет "Неофит Рилски". Завършва магистратура в специалност "История и култура на Средиземноморието" в Нов български университет. Научните му интереси са в областта на античната история и тракологията. Включва се в разговора, защото смята, че никога няма да бъде достатъчно да се говори за миналото и това е един от централните въпроси във всяко настояще.
– Защо, според Вас, трябва да говорим за миналото?
Винаги
го правим, тъй като искаме да се сравняваме с миналото. Искаме да знаем къде
сме, кои сме, добре или зле сме. Приемаме, че това може да бъде установено чрез
сравнение с миналото. На човечеството му е нужен белег за отстояние, за
сравнение, за да намери своето място, да опита да прецени къде точно се намира
в своето развитие. Когато говорим за обществото като цяло, за изминатия от него
път и за онези преди него, сравнението винаги е с миналото. А бъдещето е пред
нас. То е неизвестно. В най-добрия случай бихме имали ясна представа какво
следва да се подобри.
– Как трябва да говорим за миналото?
Най-добре
с голяма подготовка. Но често такава липсва. А пък ако я има, то се случва така,
че чувствата и пристрастията имат предимство пред разумността и хладното
здравомислие. Затова уместно е, според мен, да говорим честно, като аз самият
се старая да следвам този начин на говорене. Честното поведение, честният
подход спестява много недоразумения и безсмислено лутане, спорове, безполезни
аргументи и прочее. При всички положения е задължително говорещият за миналото
да изяснява за себе си и за останалите каква е неговата искрена позиция,
ненаучна, неаргументирана, да обясни просто и без заобикалки какво мисли и
чувства, как разбира нещата и дори самото минало. Да се опита наблюдава
предразсъдъците си и да се опита да ги обсъди с останалите.
– Как обикновеният читател в Интернет
пространството да се предпази от разпространените паранаучни твърдения, че
българите са генетични наследници на траките, че траките писали на кирилица, че
всичко е създадено от българите и/или траките?
Мисля,
че ако е неподготвен, няма да успее да се опази. Твърде лесен е животът в Интернет,
твърде лесни са „аргументите” и поради това са привлекателни. Единственият
начин да се предпази е по-доброто образование. Това е добрият стар път – повече
образованост, добро образование. Но истинско, не формално или по документи.
Само образоваността може да измъкне някого от омагьосания кръг на невежеството,
което в интернет се маскира като предимство, понеже е леснопостижимо и
достъпно. Интернет може да ти открие много, да те постави на трон, който принципно
в реалността се стига трудно и с усилия, като например да имаш бърз и лесен достъп
до първична и вторична литература, но не може да даде семинарни занятия,
обсъждане очи в очи, без да се стига до разправия, а напротив да се държиш на
необходимото уважително разстояние от събедесника или опонента. Не се постига
общност, а – обратното – дава се предимство на личното чувство за
безпогрешност.
Защото е
най-малко познато, защото е най-отдалечено от съвременността. Колкото и някои да
вярват, че българите са чисти траки или траките са българи, предполагам, че
вътрешно траките им изглеждат напълно чужди и необясними и оттам е голямата
страст да се сближиш с тях и да бъдат опознати. Но, за съжаление, извън
научната работа, подходът към сближаване е катастрофален.
От друга страна траките, именно защото са най-малко познати от публиката, продължават да предлагат силни археологически находки и най-вече притегателната сила на златото. Това също е решаващо за масовия интерес.
– Защо хората се интересуват от паранауката и я приемат за чиста монета, а нямат доверие на професионалните историци, които работят с извори?
Според
мен тук темата трябва да стане политическа. Смята се, че историята е част от
политиката, че политиците злоупотребяват с историята, тъй като двете материи се
сближават. И когато политиката обсебва историята, това влияе и върху
отношението на обществото към миналото. Вярва се, че историята служи на
политиката. Срещал съм мнозина, които мислят така. И когато доверието в
политиците е изчерпано, когато обезверяването от политиката я правят да
изглежда гнусна, целият гняв се излива върху историята и историците, тъй като изглежда,
че те са по-слаби от политиците. А е ясно, че винаги реакцията се стоварва
върху по-слабия. Затова и хората предпочитат да вярват на политици, които им
обещават слава в миналото и галят самочувствието им. А работата на историка е
неблагодарна, често еднообразна, напредъкът се осъществява бавно и стадиално.
Няма открития, които да хвърлят движението далеч напред. Донякъде се компенсира
от археологическите открития по сезони, но и там рядко се отива радикално
далеч. Сензации не се раждат често, а и нерядко остават в рамките на сезона.
– Медиите ли са само виновни за това или и
професионалните историци, които с мълчанието си до някаква степен легитимират
подобни модели на мислене?
Историците
не биха могли, а и – според мен, не трябва да се борят активно с паранауката и
положението, което им се отрежда спрямо политиката. Иначе би означавало да
излязат от рамките на научната дискусия и да влязат в безплодната за интелекта
полемика срещу безскрупулните и нечестни сили, които са много мощни и явно
пуснали дълбоки корени в политиката и медиите. От друга страна не е лошо малко
повече самочувствие и вяра в силата на добродетелите, че интелектът е
предимство, оръжие и то оръжие на добродетелта. В това не бива да има
отстъпление. Най-вече пред корупцията. Тя разлага всичко, до където се промъкне.
Именно съпротивата срещу корупцията (и то интелектуалната вътрешна осъзната
съпротива) би могла да защити историка и да го остави суверен в неговата
област, където политиката и медиите са чужди.
Никога
не е закъснял, колкото и да изглежда неплодоносен. Да, нищо хубаво не се
получава бързо, а само с упоритост и постоянство. Продължи ли се, добрият
резултат ще се излезе наяве. Това е пътят.
– Мислиш ли, че разговорът за
миналото може да се превърне в кауза на повече хора?
Да, за повече образовани и интелигентни хора. И това ще
стане, бавно и постепенно. Животът и злободневието ще ни тласнат насам, дори да
изглежда да няма изход.
Учените
трябва да вършат своята всекидневна работа, да се изолират в подходяща среда за
проучване и заключения. Историята не е минало, не остарява и не е демоде. Тя е
разказ за примерите от миналото, за хода на събитията и за изхода от
трудностите, за верния подход, за промените и новите обстоятелства. Но
образованието е преди всичко. Останалото ще си дойде на мястото, когато лампата
светне и се види какво е действителното състояние на нещата. В същото време
нишката между времената е неделима и, каквито и да са промените, всяко
поколение представя своя прочит така, както са го учили, и никой не може да му
го отнеме.
Интервюто взе Кристиян Ковачев.
Няма налични коментари
Трябва да си влезете в профила, за да можете да коментирате.