Използваме „бисквитки“, за да оптимизираме Вашето търсене и за да персонализираме blick-bg.com спрямо Вашите предпочитания. Научете повече за нашите „бисквитки“.

  • Днес е: 31 октомври 2020, събота
БЛИК - образование, Споделено с БЛИК 0 Коментара 1041

От ЮЗУ до Матера с любов към културата и изкуството

Админ
май 01 / 2020

Нора Тодорова е дипломирана студентка в специалност „Културология“, която в продължение на 1 година работи като доброволец за Матера – европейска столица на културата за 2019г.. Към днешна дата, успешно реализиралата се студентка осъществява свой проект „CultuRural“, отново в Матера и Киаромонте, Италия. Срещнахме се с предприемчивата и усмихната Нора, за да ни разкаже повече за опита си и новите възможности пред себе си.

Здравей, Нора, истинско удоволствие е да се срещна с човек като теб – млада, упорита, амбициозна и с редица идеи, човек обичащ да пътува и да се среща с хора от цял свят. Ще те върна малко назад във времето. Разкажи ми как избра да учиш една не толкова популярна специалност – „Културология“ и защо избра ЮЗУ?

Нора Тодорова: Като много млади хора, завършващи гимназия, бях изправена пред сериозен избор, който трябваше да взема, за да поема в съответната посока на живота. Не бях сигурна с какво бих искала да се занимавам професионално, но бях сигурна, че не желая да запиша каквато и да е специалност, в който и да е ВУЗ, както много от моите съученици правеха, стремейки се единствено към диплома, която да гарантира професионалната им реализация. Аз, по-скоро, не бях толкова сигурна, че една евентуална диплома би ми гарантирала каквото и да е в живота, затова предпочетох да не записвам нищо, вместо „каквото и да е” и заминах за Гърция, където работех в един бар на плажа. Там прекарах близо 1 година, когато започнах да усещам, че искам нещо повече и работата ми там не успяваше да задоволи амбициите ми. Така реших да се завърна в България и да намеря отговора на  въпроса „С какво искам да се занимавам?“ наистина. Проучвайки различните специалности, които българските университети предлагаха, попаднах на специалност „Културология”, която по това време (2013) можеше да се изучава в два университета – Софийски и ЮЗУ. Трябва да призная, че до този момент никога не бях чувала за съществуването на подобна специалност, но след прочита на анотацията ѝ, публикувана в сайта на ЮЗУ, разбрах че това би била най-подходящата материя за изучаване от мен, тъй като се припокриваше идеално с широкоскроената ми личност. И въпреки че рейтингът на Софийския университет  е по-висок от този на ЮЗУ, аз избрах да кандидатствам в ЮЗУ, тъй като именно описанието на специалност „Културология” в техния сайт ме грабна изначално. От друга страна, аз самата завърших средното си образование в София и имах нужда да сменя обстановката. За първи път посетих Благоевград, когато отидох да подам кандидат-студентските си документи и още тогава усетих, че се чувствам прекрасно на това място. И това чувство не ме напусна по време на цялото ми следване.

Какво ти даде образованието в областта на културата?   

Нора Тодорова: Трудно е да опиша всичко онова, което бъдейки студент в специалност „Културология” успях да преживея, науча и проумея. Научих се да подлагам всичко на  съмнение, развих критичното си мислене, започнах да си отговарям на фундаментални въпроси, свързани с човешкото битие. Разбрах какво е да градиш отношения, качество, което е незаменимо във всеки етап на живота. Научих се да бъда толерантна към  различните мнения, развих неистово любопитство към различните култури и най-вече у мен  се породиха специални чувства към италианската култура след като се обучавах два семестъра в Университета за чужденци в Перуджа по програма „Еразъм+”. Образованието ми  в областта на културата разкри пред мен едно необятно поле от възможности.

Благодарение на образованието в специалност „Културология“ ли откри страстта си към културното наследство, туризма и изкуството?

Нора Тодорова: Определено! Преди да започна следването си, бих казала, че имах само интерес към тези сфери , но детайлното им изучаване и практикуване разпалиха страстта ми до такава степен, че в момента не мога да си представя живота без неотменното присъствие на изкуство и култура, съпроводени от пътешествия.

Включвала си се в редица проекти. Кой беше първият и какво взе от него, а кой беше най-интересният и ползотворен за теб?

Нора Тодорова: Първият ми проект по програма „Еразъм+” се състоя в Братислава през лятото на 2017 година. Тогава открих колко много може да научиш в рамките на 5 дни, изпълнени с различни активности, целящи да развият медийната грамотност. След приключването на проекта нямах търпение да се включа в следващ и така се впуснах в дълбините на неформалното образование. Най-ползотворният и вдъхновяващ за мен проект определено беше този в Кипър през декември 2017, който пък целеше да развие необходимите компетенции и умения за успешната реализация на младежите. Най-ценното, което си взимам от всеки проект са изграждането на отношения с хора, имащи сходни интереси на моите.

Разкажи ми как разбра за възможността да станеш част от екипа, работещ по Матера - Европейска столица на културата за 2019?

Нора Тодорова:  Реално още през 2015 година започнах да се интересувам от инициативата Европейска  столица на културата и написах курсова работа, свързана с тогавашните български кандидатури. В последствие, след като Пловдив беше избран да носи титлата през 2019 година, заедно с италианския град Матера, започнах да мисля по какъв начин бих могла да допринеса самата аз за успешното реализиране на тази инициатива. Не след дълго попаднах на перфектната възможност на сайта на Европейския корпус за солидарност – друга страхотна инициатива по линия „Еразъм+”, в която също желаех да се включа след като завършех образованието си. Там Фондация Матера 2019 беше пуснала отворена покана за двама младежи до 30 години с интерес към културния мениджмънт и съответната мотивация, давайки им възможност да станат част от екипа на Фондацията през цялата 2019 година. За мен това беше идеалният шанс да реализирам две от целите си наведнъж, при което не се поколебах да кандидатствам и съответно да стана част от екипа реализирал Матера като Европейска столица на културата 2019.

Кои бяха най-хубавите и най-ценните за теб моменти от тази 1 година, прекарана в Матера?

Нора Тодорова: Определено най-ценното, което ми остава и след 2019 са хората, които имах възможността да опозная и всички преживявания, които ме обогатиха изключително и разшириха още веднъж представите ми за способността на културата и изкуството да оказват влияние върху развитието на потенциала на общността. 

Какви бяха предимствата и недостатъците по време на работата?

Нора Тодорова: Преди всичко искам да отбележа невероятното удоволствие да работя в екип толкова отдаден на каузата да отвори съзнанието на хората чрез изкуство и култура. Имаше моменти, в които не беше особено приятно да работиш под напрежение, идващо от супер краткото време, с което разполагахме да изпълним определени задачи. Това беше съвсем нормално обаче, имайки предвид интензивната програма от събития, която следвахме всеки ден. Но важното тук е, че когато всички възприемат работата си присърце и вярват, че положените усилия водят до желаните резултати всичко си идва на мястото.  Възприемам работата ми там като изцяло позитивен опит.

Какво би посъветвала и разказала на хората, за да ги мотивираш да посетят това място?

Нора Тодорова: След свършената работа през 2019 не вярвам, че Матера има нужда от повече реклама.     Станахме свидетели на изключителен бум в туризма и в момента фокусът е как да се избегне съдбата     на Венеция, която издъхва от свръх-туризма, насочвайки вниманието към устойчивото развитие.     Естествено не искам да прозвуча като „недейте  да ходите в Матера”. Посетете това място, ако искате     да се потопите в уникалната многовековна архитектура и вълшебна атмосфера на Саси (историческия    център). В Матера има за всекиго по нещо – от кинолюбители до археолози, от фотографи и       инфлуенсъри до търсещите уединение и вдъхновение в лабиринтите на Саси… Едно е сигурно –     Матера не може да те остави безразличен.

Запознати сме, че още през 2019, докато работеше в Матера като доброволец подготви твой   проект, с който да кандидатства и спечели финансиране за реализацията му. Как се породи     идеята ти да реализираш проект именно там, колко време ти отне за неговата подготовка? Издай     някоя тайна за него и защо се спря точно на Киаромонте?

Нора Тодорова: Бях си поставила за цел да реализирам собствен проект по време на престоя ми в Матера още преди самото ми пристигане там. Нямах конкретна идея за проект, но с течение на времето, опознавайки Матера и околността, разбирайки проблемите и нуждите на местните хора, в главата ми започнаха да се оформят по-ясни идеи. Реших, че би било страхотно да осъществим проект, обвързващ невероятната история на Матера като пример в културната продукция с развитието на предприемаческите нагласи у младежите в областта на културата. И тъй като моята лична кауза е да допринасям за развитието и популярността на слаборазвити места, нямах намерение да правя проект в Матера, която вече се радва на вниманието на много туристи и артисти, а вместо това да пренеса част от културния поток към недотам развито и популярно място. За мое щастие целият регион Базиликата, където се намира и Матера, е точно такъв тип изостанало и недоразвито място, която обаче разполага с невероятен потенциал за развитие. Пътувайки из селата в района, обаче, винаги попадах на един и същ проблем – липсата на място за настаняване за повече от 10 души. Аз обаче бях предвидила да доведа поне 30 младежи, които да бъдат част от проекта. Докато не отидох в селото Киаромонте, където местните бяха толкова въодушевени от идеята, че кметицата предложи сградата на училището да бъде превърната във временно жилище за участниците в проекта. Ентусиазмът на местните киаромонтци се оказа решаващ в избора ми на почва за реализация на идеите ми.

Извънредното положение във връзка с COVID-19 отрази ли се по някакъв начин върху реализирането на проекта ти и това нещо повлия ли ти по някакъв начин – чисто емоционално и психологически?

Нора Тодорова: Абсолютно. За съжаление, подобен тип дейности, изискващи пътуване и обединяване на групи от хора, в ситуация на извънредно положение стават невъзможни за изпълнение. На този етап, въпреки одобрението и финансирането, което проектът получи, дейностите по него са прекратени. Що се отнася до мен самата, трудно е да приема подобен развой на нещата спокойно. Наистина държах да реализирам този проект, но в момента нищо не зависи от моите добри намерения. В момента се опитвам да остана позитивна и следя развоя на събитията с надеждата, че след края на тази криза ще дойдат нови и по-добри възможности.

След като приключи твоят проект, би ли реализирала подобен в България? Ако да – къде и какъв проект би разработила?

Нора Тодорова: Определено бих искала да реализирам подобен проект и в България, стига да срещна подкрепата и желанието на местните хора. Иначе нямам предпочитания за конкретен терен. Важни са хората, които го населяват.

Защо младите хора трябва по-често да се включват в участие в проекти? Какви са ползите от доброволчеството?

Нора Тодорова: Проектите са невероятна възможност за излизане от зоната на комфорт и придобиването на меки умения като лидерство, работа в екип и ефективна комуникация с представители на различни култури. Освен това чрез подобен тип проекти биха могли да се изградят полезни контакти и приятелства. Като доброволец научаваш, че не всичко се измерва в пари и материални облаги, а в това доколко си полезен на обществото. Научаваш се да даваш и да бъдеш солидарен, да цениш малкото и да знаеш как да го превърнеш в голямо по стойност. А едно дело, направено без да бъде очаквано непременно нещо в замяна, е по-достойно от всяка титла и медал.

Кои са 3-те неща, които те правят истински щастлива?

Нора Тодорова: Хубавата храна, приятната компания и добрите дела.

Благодаря за отделеното време и за интересните неща, които разказа. Продължавай да дерзаеш и да преследваш мечтите си!


С Нора Тодорова разговаря Б.Я.


    Няма налични коментари
Трябва да си влезете в профила, за да можете да коментирате.