Използваме „бисквитки“, за да оптимизираме Вашето търсене и за да персонализираме blick-bg.com спрямо Вашите предпочитания. Научете повече за нашите „бисквитки“.

  • Днес е: 11 август 2020, вторник
БЛИК-култура, БЛИК - образование, Споделено с БЛИК 0 Коментара 1204

Александър Калинов: Щастлив съм, когато съм част от една споделена и добре разказана история

Админ
май 01 / 2020

В това интервю искам да Ви представя едно младо момче, но с огромен талант. Всеотдаен към актьорската игра, режисурата, продуцентството, а същевременно и към науката. Това е Александър Калинов – една от новите надежди в изкуството и науката. Към настоящия момент той е част от Катедра „Културология“ към Югозападен университет „Неофит Рилски“, но скоро ще го видим и по-големите екрани в цяла България с ролята му във филма „Пепел върху слънцето“.

Ти си човек, който се занимава с толкова много неща – докторант си към Катедра „Културология“, продуцент, актьор, режисьор, преподавател по различни дисциплини както в ЮЗУ, така и в НАТФИЗ. Кажи ми, как успяваш да балансираш между всички тези различни твои амплоа?

Александър Калинов: Няма различни амплоа, то е едно. Работата ми от самото начало е насочена към това да търся красивото и да намирам различи начини да го комуникирам и да го предавам на възможно повече хора около мен. Трудното в тази насока е само да намериш правилните подходи в различните ситуации. Но когато се запознаеш с една материя, тя самата ти подсказва как и какво да разказваш. Балансът се намира в това да можеш да виждаш и чуваш.

Как успяваш да се подготвиш за всяко едно нещо от всичко, с което се занимаваш? Изобщо остава ли ти време за теб самия?

Александър Калинов: Как можеш да работиш нещо, ако ти не гориш в него? А ако ти гориш в него, то всяко време, което отделиш за това, е за теб самия. Що се отнася до подготовката, тя е в няколко посоки. Първо е опитът, който се изгражда през годините. Когато дълго време се занимаваш с нещо, започваш все повече да го познаваш и да го разбираш. Това ти дава възможност да го владееш и свободно да боравиш с него. Втората част  вече са конкретните теми, които трябва да засегнеш, независимо дали говорим за кино, театър или работа със студенти и академична дейност. И тук единственото, което можеш да правиш е да четеш. Във времето, в което живеем, благодарение на интернет и дигиталните технологии, това не изисква толкова много усилия, колкото преди двадесет и повече години. Вече можеш да намериш информация навсякъде и по всяко едно време да се информираш за нещата, които те интересуват. Това е от голяма помощ, когато се подготвям по определена тема. И трето, трябва да познаваш средата и хората, пред които ще говориш. Защото трябва да можеш да комуникираш по-възможно най-достъпния начин за хората, на които говориш, ако искаш да достигнеш до тях. Тук има и момент на усещане и нужда да бъдеш гъвкав, когато виждаш че има проблем в комуникацията с публиката. 

В кое от твоите поприща виждаш най-голямо предизвикателство? Защо? А кое ти носи най-голяма наслада?

Александър Калинов: Във всяко едно начинание, с което се захвана, виждам предизвикателство. Ако ние сами не се предизвикваме, то спираме да растем и да се развиваме. И разбира се, когато имаш първоначалната провокация отсреща няма как да не оцениш, когато успееш да постигнеш нещо. Моментът на приключването на дадена глава от работата ми, независимо дали това е театрално представление, филм, статия или дори завършване на учебна година, носи със себе си момент на удовлетвореност. Но от цялата ми работа, най-предизвикателна е тази със студенти. Като преподавател ти си длъжен да достигнеш до всеки един студент, а всеки от тях е различен. Всеки идва със собствен багаж, желания, образование, мечти и проблеми. Особено когато става въпрос за културата и изкуството – материя, която по начало не може да бъде напълно обективна. Ти трябва да успееш да научиш студентите на аналитично мислене, да ги запознаеш с определени механизми на работа и да им покажеш как те да ги използват, за да им бъдат полезни в техния живот. Без значение с какво ще се занимават. И тук имаш много малко право на грешки, защото разполагаш с много лимитирано време за работа с тях. Има курсове, с които работя през цялото време на тяхното обучение (4 години) и в процеса виждаш къде има недостатъци и ги запълваш, връщаш ги, ако трябва, към някои неща, които сте изпуснали. Обаче, има и курсове, с които работя само по един или два семестъра. И тогава се изисква хирургическа прецизност от преподавателя, за да може да бъде полезен до неговия собствен предел. И също така, за разлика от спектакъла или филма, където виждаш финалния резултат в момента на премиерата или малко след това, тук оценката за свършената работа е често времето. Разбира се, има и изключения. Мога да дам пример с 4-и курс „Театър на движението – пантомима“ в НАТФИЗ, с художествен ръководител доц. Александра Хонг. С тях имах удоволствието да работя, откакто влязоха в академията още през 2016 година. Прекарали сме не малко време в залата и е имало моменти, когато работата върви трудно. Въпреки това, ноември месец миналата година имахме възможност класът да се представи със спектакъл, на който имам удоволствието да съм помощник режисьор, на Международния театрален и кино фестивал на ВГИК в Москва, Русия. Признанието, което дойде не само у нас, но и от международните ни колеги беше доказателство че с преподавателския екип, за тези три години и малко, се бяхме справили. 

Би ли споделил с нашите читатели защо избра да станеш докторант по „Теория и история на културата“ и каква е проблематиката в твоята дисертация? Защо се спря именно на тази тема?

Александър Калинов: Има два начина да подходиш към своето висше образование и първи стъпки в академичното ти развитие. Обикновено си избираш една по-широка бакалавърска програма, след което стъпка по стъпка започваш да се профилираш в много конкретна област. При мен се получи другият вариант. Започнах с много тясно профилирана бакалавърска степен – „Театър на движението – пантомима“. Която прерасна в по-широка магистратура свързана с „Филмово и телевизионно изкуство“. И се стигна до момента, когато си зададох въпроса: Кое е следващото? Отговорът беше да изляза малко от изкуството и да обърна поглед към изкуството в контекста на културата. Темата на моята дисертация е „Социалното предприемачество в изкуството“. Когато бях приет като докторант към катедра „Културология“ на Югозападния университет, проведохме разговори с доц. д-р Татяна Шопова. Базирайки се на досегашния ми опит, като продуцент и работата ми в сферата на изкуството, избрахме тази тема, като нещо, което е релевантно и важно за времето, в което живеем. Но също така, самият аз бях показал някакъв предишен интерес и имах някакъв предварително придобит опит в посоката на дисертацията. Доц. Шопова ми стана и научен ръководител, за което съм наистина благодарен.

Кои са предизвикателствата пред младите учени в България?

Александър Калинов: Предизвикателствата винаги са едни и същи, независимо дали си млад учен или не, независимо дали си в България или някъде другаде по света. Първото предизвикателство е това да познаваш поне в по-голямата ѝ част темата, за която пишеш. В епохата на интернет, имаме много повече достъп до материали, но за един учен това са много повече статии, книги и мнения, които трябва да прочете. А когато се захващаш с ново изследване или развиваш нови тези, то трябва да навлезеш в материя, която е развивана с години. Може би тук по-опитните колеги имат малко предимство, защото знаят повече от по-младите изследователи. Но това не изключва необходимостта да следиш последните трудове в сферата ти на интерес. Второто предизвикателство, поне според мен, е да бъдеш релевантен. В този свят, в който вече се е казало и се е написало толкова много трябва да можеш да допринесеш с нещо, ако искаш да си учен. Това изисква аналитично мислене, разбиране и търсене. И третото голямо предизвикателство винаги е финансирането. И тук не става въпрос само за България. Във всяка една страна и във всяка една сфера има нужда от по-добре финансирани програми за наука. За жалост има много идеи, които не са тясно обвързани с практически открития и това ги прави не толкова привлекателни за инвестиране в тях.

По-интересното около теб е фактът, че ти ще си част от един от обещаващите нови филми, който трябваше вече да бъде пуснат на големите екрани в киносалони в цялата страна – „Пепел върху слънцето“. Разкажи ми малко повече за твоята роля? Какво те подтикна да я приемеш? Как се подготви за образа, който трябва да представиш?

Александър Калинов: Хубаво е, че в последните години има много колеги, които правят кино на световно ниво и имат значителна биография зад гърба си. Така че, филмът ще излезе в момент, когато на пазара има силна конкуренция и ако бъде оценен положително, ще бъде прекрасно. А вече за филма, сценарият е дело на Братя Калинови, от които съм изключително благодарен да съм част, и проф. д-р Златимир Коларов. Моят брат, Бо Калинов, е режисьор на филма и тримата сме продуценти. Въпреки това, трябва да отбележа, че не само връзките ми в екипа са това, което ми спечели ролята. Когато работихме по предварителната подготовка за филма, брат ми дойде при мен и ми каза: „Ти искаш ли да се явиш на кастинг за Емил“? Моята първа любов, ако така мога да кажа, е актьорската работа. Така че, бях много щастлив да мога да направя тази роля. Аз играя Емил - поет мечтател, в една среда на цинични журналисти и лекари. И това да можеш да бъдеш един лъч на различното е винаги интересна и трудна задача. А за подготовката, както казах тя винаги е една и съща, различни са само средствата.

Предвид извънредното положение във връзка с Covid-19 премиерите бяха отменени, но кога да очакваме премиерите в Благоевград и региона? Подготвяте ли се за тях и по какъв начин?

Александър Калинов: В момента говорим за края на годината, но това много зависи от това как ще се развие ситуацията с пандемията. Ние по никакъв начин не искаме да застрашаваме публиката, която ще дойде да види филма. И ще отложим премиерата толкова, колкото е необходимо. Засега нямаме много какво да правим, като подготовка за премиера.

Една толкова всестранно развита личност като теб, как се справя с извънредното положение?

Александър Калинов: Стоя вкъщи, чета, пиша и си комуникирам със студенти онлайн.

Можеш ли да дадеш мнение според теб по какъв начин Covid-19 се отразява върху културата?

Александър Калинов: Това е една много дълга тема, но ще се опитам да отговоря възможно най-събрано. Има много аспекти от живота ни, където пандемията се отрази и тепърва ще го прави. И въпреки че, има негативи от ситуацията, мисля че можем да извлечем повече позитиви. Започвайки от това, че осъзнахме, че не сме готови за всичко. Този страх, който се появи в част от обществото, тепърва ще трябва да се борим с него. Надявам се, че той ще премине в нещо полезно. Ще ни обърне вниманието към хората, които са около нас. Към нашите родители, които често започваме да забравяме в забързаното ежедневие. Също така, ще обърне внимание към здравните работници, които често бяха пренебрегвани и поругавани. Може би, тук е моментът да отбележа, че филмът „Пепел върху слънцето“ е личната история на един лекар. Сценарият е адаптация на книга, която е писана по реални събития от преди много години. И въпреки това, тя звучи извадена от времето. Филмът обръща внимание точно на жертвите, които тези хора трябва да направят, за да могат да ни помагат. Нещо, което в сегашната ситуация стана по-очевидно от всякога. И мога само да се надявам, че няма да забравим, че независимо в пандемия или не, тези хора продължават да жертват собствените си животи, за да помагат на нас. Освен това, виждаме че съществува възможност много дейности да бъдат извършвани дистанционно, което може да създаде един нов ред на работата и на социума. Има множество уроци, които можем да получим от ситуацията.  Но въпросът е дали сме готови за тях. И дали можем да се променим. Това по какъв начин ще се отрази Covid-19 тепърва ще се види.

Откъде черпиш вдъхновение и какво те кара да бъдеш щастлив?

Александър Калинов: Обичам добрата история. Това е основното. Независимо дали е предадено абстрактно или конкретно, дори и академично, добрият разказ те кара да мислиш, да мечтаеш и да се променяш. Даже имам една теория, че когато една история може да се разкаже за петнадесет минути, ако се разказва добре, то ще отнеме поне четиридесет и пет. Защото когато разказваш добрата история, оставяш място и другите да се включват, те реагират и добавят към темата, със своите собствени преживявания и разбирания. И в един момент вие влизате в един дискурс, който е значим за всички участващи и всеки се чувства обогатен, когато той приключи. Същото е и с доброто кино и добрия театър. Да, там публиката няма същата възможност да се включва вербално в  дискурса, но нейното участие не е по-малко. Определени моменти, когато се смеем и плачем. Когато се обърнем към човека до нас, с когото сме отишли заедно да споделим това преживяване, и просто го хванем за ръка. Това създава една споделена атмосфера и енергия, която ако дискурсът е добър, те оставя да се чувстваш по-пълноценно. И тези моменти в живота ме карат да се чувствам и щастлив. Независимо в киното, в театъра, вкъщи, навън, на почивка, тези моменти, когато съм част от една история и тя е споделена и добре разказана. Това са моментите, които просто си заслужават.

Благодаря ти за отделеното време! Продължавай да дерзаеш!

Александър Калинов: И аз благодаря  за възможността.


С Александър Калинов разговаря Б. Я.


 

    Няма налични коментари
Трябва да си влезете в профила, за да можете да коментирате.